КУЛТУРА

     В центъра на града е изграден музеен комплекс, който разкрива историята на града от най-дълбока древност до наши дни. Комплексът включва исторически, етнографски музей и историческата църква “Св. Неделя”, последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.

     БАТАШКАТА ЦЪРКВА “СВ. НЕДЕЛЯ” е изградена през 1813 г. от брациговските майстори Марко Зисо и Петър Чомпъл. Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г.  са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му. През Възраждането израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
     През първата половина на XIX век в Османската империя било забранено да се строят нови български църкви, на кметът на Батак Балин Петър успял да получи разрешение от пловдивския паша. Батачани съградили църквата “Св. Неделя” за 75 денонощия. Осветил я епископ Дионисий от град Пазарджик.
     Църквата е кръстовидна куполна сграда, изградена от камък, вкопана метър и половина в земята. Двуметровата й ограда е наречена Калето. Подът и покривът са застлани с каменни плочи. Вътре има три отделения - мъжко, женско и олтар, в които се влиза през отделни врати. Прозорците и вратите завършват с каменни дъги. Стенописите и дърворезбата са много ценни. Добре запазена до днес е иконата на света Неделя.
     Освен за богослужение, църквата служела и за килийно училище. По време на Априлското въстание тя е последната крепост на батачани в борбата им за национално освобождение. Непосредствено след Освобождението е превърната в музей.
     Западно от историческата църква се издига християнският храм СВЕТА БОГОРОДИЦА, един от най-големите в Пловдивска област.

     ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ (пл. “Освобождение” 3) е открит през 1976 година и съхранява богат снимков, веществен и документален материал за развитието на Батак през вековете. Експозицията е разположена на 450 кв. м площ.

     БАЛИНОВАТА КЪЩА е исторически и архитектурен паметник на културата. Етнографската сбирка отразява бита и поминъка, обредите и обичаите на батачани през Възраждането и в началото на ХХ век. Намира се в непосредствена близост до църквата “Св. Неделя”.

     Батак е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Исторически музей - Батак, 08.30-12.30 и 13.30-17.30 ч. без почивен ден, има печат.

     Курортът “Язовир Батак” и местността Курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за воден спорт и риболов. Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих. Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм. Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище - живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч. Язовир Доспат и село Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите. Атрактивни са и двата резервата – “Голям Беглик” с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.